България има дълга и богата история във винопроизводството, датираща още от времето на траките.
В последните години българските вина отново набират популярност и се утвърждават на международния пазар.
В България се отглеждат множество традиционни сортове грозде за вино, oт които се правят превъзходни местни вина.
Ето някои от традиционни сортове грозде, които набират популярност:
Мавруд
Известен с много история и присъствие както в България, така и зад граница. Отглежда се основно в Южна България и по Черноморието. Вината от мавруд са разнообразни – от плътни и тежки до меки и ароматни. Маврудът е характерен за южните райони, тъй като трудно преживява студа.
Маврудът е традиционен български винен сорт червено грозде, един от най-старите и считан за един от най-ценните и висококачествени местни сортове. Направеното от него червено вино също се нарича мавруд. Изисква температурната сума през вегетационния период да бъде по-голяма от 4000 и дълбоки наносни почви с добра влажност. Разпространен е основно в района на Асеновград, но с него са засети по-малки площи край Перущица, както и единични масиви около Пазарджик и Стара Загора и Чирпан, както и в Карнобат. По южното българско Черноморие – района на Бургас и Поморие, сортът е известен като Качивела.
Виното асеновградски (станимашки) мавруд се характеризира с рубинено червен цвят и мек вкус. Гроздето за него се бере през втората половина на октомври. Виното отлежава в съдове от инокс. Като цяло вината произведени от сорта Мавруд са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат, в който се долавя къпина и зряла черница. Идеалните вина, получени от него, се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат и плътен, хармоничен вкус.
Широка мелнишка лоза (Мелник)
Отглежда се в региона на Мелник. Произвежда вина с комплексни аромати и рубинен цвят. Мелнишкият мавруд е също част от този район.
Широка мелнишка лоза е винен сорт грозде, разпространен основно в района на Петрич и Сандански. Късен висококачествен червен сорт. Добре се развива на наклонени леки почви с южно изложение. Дава редовни добиви при дълга резитба, Гроздът е средно голям. Зърното е средно едро, а ципата – тъмносиня. От него се приготвят висококачествени трапезни и десертни вина. Широка Мелнишка Лоза е емблематичен сорт, ендемит за региона на Мелник. В миналото е била отглеждана в чашовидна формация или под формата на храст на 80 см. от земята.
Памид
Традиционен сорт, който се отглежда в Южна България. Вината от памид са плътни и с характерен аромат. Памидът е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна.
Листата му са големи, овални надлъжно. Памидът е среднозреещ винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на септември. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони. Гроздето поради приятния вкус и лекота се използва за консумация в прясно състояние и за получаване на светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията, не подлежат на стареене.
Най-голямата му популярност след тракийско време идва по времето на социализма, когато заема цели 48% от българските лозя. Памидът е едновременно десертен и винен сорт, силно рандемантен. Към него са се добавяли преди всичко мерло и каберне и са се правили памид по мерло и памид по каберне, които са били успешни вина за западните пазари в милиони бутилки. Памидът е грозде за правене на пивки, сочни и крепки вина. Този сорт в момента е твърде рядък, включително и в Северозападна България. Северозападния памид се различава от другите видове Памид в България. Памидът е сорт, който незаслужено е забравен, които предстой да бъде открит наново.
Гъмза
Отглежда се в региона на Сандански. Вината от гъмза са свежи и ароматни.
Гъмза или Кадарка е винен сорт грозде, отглеждан в България от стари времена. Разпространен е предимно в северозападна и централна Северна България. Среща се и в Сърбия, Румъния, Унгария, Словакия, Франция, Австрия, Турция и Молдова.
Известен е още с наименованията: Кадарка (Унгария, Румъния), Гимза, Кадарка бльо, Кадарка кек, Кадарка модра, Кадарка фекете, Кадарка черна, Черна гижа (Видинско), Скадарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия).
Късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Гроздето му се напуква и загнива. Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, сбит. Дръжката е къса, дебела, крехка. Зърното е средно едро, при по-рехавите гроздове е сферично, а при по-сбитите е с овална форма, сплескано към дръжката. Ципата е тънка, лесно се пука при дъжд в периода на зреене, обагрена е тъмносиньо, с изобилен восъчен налеп. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Семката е дребна, сплескана.
От гроздето се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки и хармонични, но са променливи като качество, в зависимост от района и реколтата.
Димят
Бял сорт, който се отглежда в различни райони на България. Вината от димят са леки и освежаващи. Димят е късен, едновременно винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Добре се развива на по-стръмни терени с варовити почви. Страда от засушаване. Според специалистите има добър афинитет към всички разпространени у нас подложки. Непретенциозен е и се отглежда със сравнително лесна агротехника (по отношение на резитбата). Основен негов недостатък е ниската му студоустойчивост, въпреки че има добра възстановителна способност. По-големият проблем е, че е късно зреещ и често ако есента е влажна, се развива сиво гниене, което унищожава гроздето.
Като винен сорт той се използва основно в две направления – за производство на приятни, трапезни, сухи бели вина, които се отличават с дискретен ванилов тон в аромата, както и за производство на винен дестилат (поради високото съдържание на киселини той е много подходящ за производство на конячни дестилати с отлични качества).
Сортът димят е стар местен сорт. Това е водещият бял сорт в Източния черноморски район на България (около Варна, Поморие, Преслав и Плиска), като се среща още по Родопската яка, Хасково и Ивайловград, и района около Чирпан.
Тамянка
Тамянка е винен сорт грозде, с произход земите на Близкия изток, като Сирия, Ирак, Египет, Иран и др. Разпространен е под различни имена в почти всички лозарски страни. В България този сорт е райониран и заема големи площи.
Тамянката е позната и с наименованията: Теменуга (Врачанско), Muscat de Frontignan, Muskat blanc a petits grains, Muskat roze a petits grains (Франция), Muscato di Canelli (Италия), Tamaioasa (Румъния), Тамяника (Сърбия), Мускат белый (страните от бившия СССР).
Тамянка е средно-ранен винен сорт. Узрява през първата половина на септември. След узряване гроздето стафидира. Развива се добре на леки хумусно-карбонатни, песъчливо-глинести или чакълести почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Този сорт е слабо устойчив е на ниски зимни температури. Гроздът е средно голям (120 – 160 гр.), цилиндричен до цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Зърната са средни, сферични. Ципата му е дебела, ръждивожълта или златистожълта със загар, с характерни дребни черни точици. Месото е сочно, с хармоничен вкус и силен тамянов привкус. Гроздето натрупва много захари – 20 – 26 %, при киселинност 6 – 8 г/ куб.дм. Стафидирането и натрупването на висока захарност правят гроздето подходящо за получаване на висококачествени полусухи и сладки вина, които се отличават с тъмнозлатист цвят, плътност и фин мискетово-тамянов аромат. Класически винен сорт за получаване на качествени десертни вина.
Мискет /Сандански, Варненски/
Отглежда се в региони като Сандански, черноморски и други. Вината от сандански мискет са сладки и ароматни.
Мискетът е често срещан и отглеждан сорт, който може да се види в покрайнините на Карлово, Враца, Варна, Сунгурларе, Пловдив, Шумен, Велико Търново или друг Български град.
Мискетът е стар български сорт, който се отглежда по нашите земи от много години. Той е типичен за нашата страна и рядко се среща в друга. Мискетът принадлежи към Черноморската еколого-географска група. Той е широко разпространен е в подбалкана: Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа, Карловско и Брезовско, както и в по-малки размери във Варненско, Шуменско и в средногорската част на Хасковска област.
Един от най-рядко срещаните в други балкански страни е червеният сорт или още известен като Карловски мискет. Самият сорт има различни имена в зависимост от региона, в който се отглежда: Синя теменуга (Враца), Ромащина (Велико Търново), Сунгурларски мискет.
Мискетът е зрее къснп през есента и е сорт устойчив на измръзване. От него може да се произведат деликатни флорални вина. Киселините му са ниски до умерени, поради което е подходящ както за купажиране със сортове с по-висока киселинност, така и за оранжеви вина. В най-добрата си форма червеният мискет е минерално вино с цветисти нотки, допълвани от аромати на жълт плод, акация, роза, цитруси и тропически плодове.
Строгозия
Строгозия е един от традиционните български сортове грозде, който се използва за производство на червени вина. Този сорт е известен със своята устойчивост на болести и неблагоприятни климатични условия, което го прави подходящ за отглеждане в различни региони на България.
Вината от Строгозия обикновено имат наситен рубинен цвят и характерен аромат на червени плодове и подправки. Те са с добра структура и потенциал за отлежаване, което ги прави предпочитани както за ежедневна консумация, така и за специални поводи
Това са само някои от множеството сортове грозде, които се отглеждат в България.
Ако се интересувате от винен туризъм, България предлага множество винарни, които можете да посетите и да дегустирате различни вина. Виненият туризъм е чудесен начин да се запознаете с богатата култура и традиции на българското винопроизводство.